Италия измъкна победа над Албания
Сега обаче отборът на Спалети има право на грешка и това го прави опасен
Ситуацията е парадоксална: от една страна, италианският футбол сякаш е във възход. През 2022 г. Рома спечели Лигата на конференциите, през 2023 г. три клуба от Апенините бяха на крачка от финал за Купата на европейските шампиони, през 2024 г. – два, а Аталанта спечели Лига Европа. Освен това миналата година отборът на Италия до 20 години стана вицесветовен шампион, а отборът до 19 години взе титлата на Европейското първенство. Няколко седмици преди началото на Световното първенство през 2024 г. отборът до 17 години повтори постижението на своите старши съотборници, като прегази всички противници на континенталния шампионат.
От друга страна, нивото на очакванията от “Скуадра адзура” на това Евро е, ако не прекомерно ниско, то със сигурност не е над средното. Изглежда, че лазурното небе на Лондон и Леонардо Бонучи It’s coming to Rome не са били толкова отдавна, но за три години от отбора на Роберто Манчини, който радваше всички, не е останало почти нищо. И изобщо какво да очакваме от националния отбор, в който Джанлука Скамака и Матео Ретеги се борят за мястото на централен нападател, а номер 10 носи Лоренцо Пелегрини – нелош футболист, но той дори не може да се сравнява с хората, които играеха с “десетка” на гърба си преди няколко десетилетия.
Разбира се, на Световното първенство през 2016 г. имаше отбор на Антонио Конте с Марко Пароло и Стефано Стураро в средата на терена и Грациано Пеле и Симоне Дзадза в атака, но поне имаше страхотно трио в защита – Андреа Бардзалия, Бонучи и Джорджо Киелини.
Мачът срещу Албания беше също толкова парадоксален. От една страна, 70 процента владеене на топката, 812 паса (за сравнение, Германия имаше 683 в мача срещу Шотландия), 17 удара към вратата и четири голови шанса според Opta. От друга страна, можеше и да няма победа, ако не беше рамото на Джиджи Донарума в последната минута. Това отново е показател за класата на вратаря – да стои така безучастно цял мач, а след това да не губи концентрация и да се дръпне в точния момент. Но обратната страна е, че Италия трябваше да завърши този мач по-рано. И за да не се изнервя толкова Киелини: бившият капитан на националния отбор се появи като експерт по Fox Sport и след последния съдийски сигнал заяви, че единственото, което изпитва сега, е облекчение.
Останалите впечатления са също толкова парадоксално противоречиви. През първото полувреме представянето на Скамака изглеждаше отлично, с няколко отлични отигравания (фините му пасове към Пелегрини и Давиде Фратези можеха да бъдат и голове), добър избор на позиция и правилно запълване на зоните. Но след почивката всичко изчезна. Пелегрини имаше гол към Алесандро Бастони, но от основната “десетка” на националния отбор се очаква по-голяма ефективност. Федерико Димарко имаше асистенция за гола на Никола Барела, но кошмарната визита в началото на мача няма да бъде забравена дълго време.
Може би единствено Федерико Киеза е постоянно добър. Изглежда, че през всички последни месеци той пести сили и енергия за Европейското първенство. Е, или пък фланелката на националния отбор има толкова благоприятен ефект върху нападателя на Ювентус. Но Киеза наистина напомняше за себе си от Световното първенство през 2020 г., а фактът, че напусна терена със силно охлузване, е лош знак за Италия.
И, общо взето, тази победа не е сигнал за скептиците. Въпреки че тя даде малко, ако изобщо даде някакви, поводи за оптимизъм. По-скоро тя е просто гаранция, че на това Европейско първенство няма да има провал. При сегашната система с 24 участници и четири национални отбора, заели трето място, които отиват на плейофите, трите точки не са гаранция, но са доста добър резерв. Например на последното Евро Украйна достигна до 1/8-финалите с три точки и голова разлика “-2”. Но този сценарий обаче с голяма вероятност обещава на Португалия участие в първия кръг на плейофите.
Успехът срещу Албания обаче дава на Италия възможност за грешка, с която тя не разполагаше в събота вечер в Дортмунд. Победата беше задължителна – както от гледна точка на самочувствието, така и на турнирната стратегия. Да, сега е страшно да си представим какво ще направят испанците с Рикардо Калафиори (човекът, между другото, направи много силен сезон в Серия А и влезе в националния отбор абсолютно заслужено), но “Скуадра адзура” няма какво да губи там. А в такава ситуация дори отбор с Ретеги начело има шанс.
