Роналдо е в сянката на партньорите си в атака в националния отбор. Може ли сега Португалия да се справи без него?
Роналдо е първият в историята, играл на шест европейски първенства
Преди началото на Евро 2024 една дългогодишна тема отново изплува във връзка с португалския национален отбор. От няколко години насам се спекулира, че Кристиано Роналдо оказва негативно влияние върху най-добрите отбори. Казват, че възрастта не може да бъде излъгана, а ветеранът заради слабата си игра без топка нанася повече вреда, отколкото полза, поради способността си за едно-две докосвания в наказателното поле.
“Ал-Наср”, където звездата поставя рекорди по ефективност, не се брои, все пак саудитската лига е специфичен турнир. Но по отношение на сериозните европейски клубове подобни разговори отдавна не са на дневен ред. С това се обяснява напускането на “МЮ”, както и фактът, че на родния си континент Криш не си намери подходящо място за работа.
А преди откриващия мач на червено-зелените на Еврото, което се превърна за Роналдо в рекорден шести в кариерата му, легендарният чех Карел Поборски изрази увереност, че ветеранът за съперника на националния си отбор ще бъде по-скоро бреме: “Отдавна казвам, че Кристиано ще бъде едно от най-слабите места на Португалия. Той не е толкова добър в изграждането на играта и пресирането, колкото по-младите му колеги. Мисля, че отборът ще спечели, ако Роналдо остане на пейката. Само че той никога няма да осъзнае това. Свалям шапка на постиженията на Кристиано, на неговата самоувереност, но времето не може да спре, човекът вече е на 39 години”.
Не искам да споря с Поборски, но все пак ми се струва, че разбирането за значението на фигурата на Роналдо в националния отбор трябва да се осъзнава в зависимост от контекста. От само себе си се разбира, че в мачове срещу горе долу равностойни съперници Португалия ще се подхлъзне при организирането на пресата и действията дори със среден блок. Крист никога не е бил смятан за майстор на защитата – и то не защото го мързи да работи отзад, а просто защото не е на най-високо ниво в интерпретирането на епизодите кога и кого да пресира.
Но в срещите с аутсайдери, когато топката често се доставя в наказателното поле на другата страна и умението да се осмисли ограниченото пространство в претъпканата защитна линия е по-важно от стрелките в свободните пространства, Кристиано започва да играе според силните си страни. Казано по-просто, в някои сценарии Роналдо е по-полезен на точката на дузпата, а в други – Гонсало Рамос. Не напразно Роберто Мартинес, старши треньорът на Португалия, е дал ясно да се разбере на своя капитан, че мястото му в центъра на отбора не е гарантирано.
Достатъчно е да отворим статистиката на селекцията за Евро 2024 – Роналдо е отбелязал 10 гола в девет мача. И то не само в Лихтенщайн и Люксембург, но и в силните Словакия, Босна и Исландия. Всичко това се случи през 2023 г. и е малко вероятно оттогава Криш да е забравил как се играе футбол. А вие можете да изгледате отново срещата на Франция с Австрия и да преброите колко пъти Мбапе беше включен в пресата (подсказка – много рядко). Или пък как Меси беше покрит от партньорите си в моторните спортове по време на Световното първенство през 2022 г. На ниво национален отбор е много трудно да се постави последователна преса, по-лесно е да се хванеш на контраатака, ако някой не се представя добре. Затова значението на този компонент на международните форуми не е толкова голямо, колкото в клубния футбол.
Срещу Чехия изборът в полза на Роналдо също беше логичен – противниците бяха зазидани в собствената си половина на терена, така че се нуждаеха от надежден “стълб”, който да търсят в наказателното поле на другата страна. На бързия Рамос му е трудно да се докаже в такива условия (освен това имаше слаб сезон), “фалшивата деветка” на Диого Жота или Жоао Феликс можеше да отвори пространство за крилата – но отново при нисък блок на противника тези маневри нямаше да имат особен смисъл (а португалците не играят така).
Липсата на номинален централен защитник в състава крещеше, че Португалия ще разчита на контрата. Освен това, при наличието на такива майстори на последния пас като Бернардо Силва и Бруно Фернандес, има смисъл на върха да има опитен нападател, който повече от всеки друг знае как да улови момента, в който стражите са съсредоточени върху топката, и да получи няколко метра пространство.
Някои биха казали, че Роналдо изигра посредствен мач срещу Чехия – можеше да се вкопчва по-добре в топките, да се открива по-енергично, да се бори в наказателното поле (макар че в епизода с отменения гол на Зота работеше правилно). Но да се каже, че КриРо сега пречи само на по-младите си партньори в атака, е чудовищно опростяване. Отборът на Мартинес можеше да предложи по-разнообразни варианти за разчупване на защитата, а чехите изглеждаха много прилично.
Роналдо е звезда, която е търсена. Но той все още е много зависим и ограничен нападател от гледна точка на функционалността. Той обаче може да изпълнява определени елементи както никой друг. Така че е странно да обвиняваме скъпия лайнсмен, че не може да лети.
