Анализи 

Все още живеем в ерата на Меси и Роналдо на големите турнири. Нито една от новите звезди все още не е успяла да ги измести

 Роналдо подобрява рекорда на Меси по брой изиграни турнири за националния отбор

Фокусът на Световното първенство по футбол през 2024 г. и на Купата на Америка е все същият

Сега е лятото на 2024 г., а от двете страни на Атлантическия океан се провеждат два големи футболни турнира. И сякаш времето е спряло. Защото двамата главни – не, не героите, тази дума не е съвсем подходяща тук, а фигурите на тези турнири, гледани от широката публика, са едни и същи – Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Сякаш е 2014 г. и всички сме с десет години по-млади.

Разбира се, това са много субективни усещания в конкретния момент. Но вижте, всички ние чакаме героите, които ще изместят тази велика двойка настрани и ще заемат трона. Тези герои имаха мощен противник – времето, с което не можеш да направиш нищо, независимо дали си сто пъти по-кървав гений или безупречно обучен киборг. И да, Кристиано и Меси губят тази битка, не би могло да има друг изход. Единият се прахосва в златните пясъци на Саудитска Арабия, а другият е попзвезда, която обикаля стадионите на Северна Америка и съперничи на Тейлър Суифт по цени на билетите и децибели на феновете.

Но идва лятото на четна година и в календара се появява голям турнир на националния отбор. И някак си, удивително, всички онези нови герои, които трябваше да избутат старите идоли в прашния шкаф и да се бият за величие, самите те са някъде встрани.

Ерлин Холан (и в същото време Мартин Едегаард) се разхлажда на плажа по време на ваканция. Защото Норвегия, дори въпреки присъствието на тази двойка, не успя да победи Шотландия в квалификационния турнир. Същата тази Шотландия, която беше победена с 1:5 в мача на откриването на UEFA EURO 2024.

Килиан Мбапе все още не може да вкара гол в заключителните евротурнири, чупи си носа, дразни се и в резултат на това засега основното му действие в Германия е грозна постъпка – излизане на терена без разрешението на съдията и протакане на времето. Когато неговата на пръв поглед могъща Франция се защити с 1:0 срещу австрийския колхоз на председателя Ралф Рангник (признавам, проспах половин час от този мач, така че “вълнуващо” беше всичко). Е, тогава нека бъдем честни – не можеш да бъдеш истинска суперзвезда, играейки във френското първенство, освен ако не си стигнал дотам, като вече си бил в този статут.

Джуд Белингам е умен и добре се справя. В мача срещу Сърбия основният акцент с негово участие дори не е победният гол, а прехвърлянето към фланга на 40 метра, когато англичанинът изпълни пласиращ удар на летящата някъде на височината на коляното топка. Тоест Белингам е способен да сътвори красота на място, но усилията му са нивелирани от общата сивота на английския отбор, която отново се превърна в основна тема за няколко седмици напред (между другото, сега ми се иска отчаяно да подкрепям англичаните само от чувство за противоречие и въпреки всички критики, които се изсипаха върху тях).

 

Момчета като Тони Кроос, Лука Модрич или Родри ще бъдат оставени на дълбоко ангажираните фенове. Тези изпълнители са достойни за възхищение, може би дори брилянтни във футбола, но никога не са били фронтмени. Това е страхотно авторско кино, но сега говорим за филми на Marvel от времето на разцвета на студиото – можете да си кривите носа и пак да гледате със стотици милиони зрители по света.

Роналдо не показа нищо особено и в първия си мач на Европейското първенство по футбол през 2024 г. Но някак си е наивно да се очакват подвизи от 39-годишния ветеран. Но много ясно се виждаше как той се опиянява от това, че отново е на главната сцена и се наслаждава на всяка минута – от стъпването на терена до празнуването след последния съдийски сигнал. Кристиано преливаше от положителни емоции. И в него имаше нещо много човешко и симпатично.

За обикновените зрители той все още е главният човек в шоуто. Вашите близки, които от време на време гледат футбол, вероятно не знаят много за Холан, чували са нещо за Мбапе, но за секунда могат да разпознаят Роналдо с поглед. Разбира се, това до голяма степен се дължи на факта, че Криш е на медийния връх през последните 15-20 години – трудно е да не го запомните. Но въпросът е именно в това – дали новото поколение прави достатъчно, за да го детронира?

Същото е и от другата страна на Атлантическия океан, където току-що стартира Купата на Америка. Главната фигура тук, разбира се, е Меси. Мрежата от канали на Fox, която показва както Европейското първенство по футбол 2024, така и Копа, рекламира по възможно най-агресивния начин мача Аржентина-Канада, който откри турнира. Дори мачът САЩ-Боливия, излъчен в неделя в праймтайма, получи по-малко внимание. И, разбира се, през цялото време Лео: КА-2024 е неговият последен танц, който не бива да се пропуска. Началото беше подобаващо – макар че Меси не вкара, той организира два гола, като формално се ограничи с една асистенция.

Нито дума за Бразилия, която играе с Коста Рика в първия си мач в понеделник. Суперзвездата на Реал Мадрид Винисиус Жуниор? Бъдещата суперзвезда Андрич? Най-добрият вратар в света Алисон плюс куп момчета от най-добрите европейски клубове? Не, не сме го направили. Не сме чували и за Уругвай на Марсело Биелса с Дарвин Нунеш, Луис Суарес и Федерико Валверде.

Това, разбира се, е чуто. И, разбира се, фактът, че Меси играе в МЛС, бидейки лице и суперзвезда на лигата, също играе роля – такива са законите на спортния бизнес. Но дори и аржентинецът да играеше някъде в Азия в момента, за какво би си помислил средностатистическият фен, който не е особено навътре в нюансите на южноамериканския футбол, преди началото на Купата на Америка през 2024 г.: за Винисиус, Ендрике или Уругвай на Биелса – или за Меси и факта, че това вероятно е последният му турнир с фланелката на националния отбор на Аржентина? Отговорът, струва ми се, е очевиден.

Това най-вероятно е последното такова лято. Не вярвам наистина, че двамата велики ще стигнат синхронно до Световното първенство по футбол-2026 (макар че Кристиано може – има малък шанс да има нечувани рекорди или да иска да играе за националния отбор заедно със сина си). След това ще видим какво ще бъде без тях. Междувременно все още живеем в ерата на Меси и Роналдо.

Последни публикации

Leave a Comment