Насърчаване на антифутбола. Решетката за плейофите на Евро 2024 е много несправедлива, Англия има отворен път към финала
Лявата страна на мрежата на Евро 2024 е като заграждение за тигри. Още на 1/8-финала тук ще се срещнат Франция и Белгия – най-добрата двойка! В останалите двойки има ясни фаворити, но на четвъртфиналите, ако няма сензации, думата “фаворит” може да бъде забравена. Вероятно ще видим Испания срещу Германия и Португалия срещу Франция. Какви са прогнозите? Всъщност основните претенденти за победа в турнира ще уредят отношенията си на плейофната фаза.
На теория тук нещата могат да се объркат след няколко сензации. Дания стигна до полуфиналите на последното Евро, въпреки че не беше особено специална и в груповата фаза. Сега ще бъде много по-трудно да повторят този успех, но настоящият отбор на Германия не изглежда като напълно неуязвим противник.
Възможно е французите да се сблъскат с проблеми. Завръщането на главната звезда в маскировка със сигурност е добра новина, но отборът на Дешан все още има проблеми с шансовете, а нито Мбапе, нито Жиру и Тюрам са убедителни в позицията на централен нападател. Белгия, въпреки че не впечатли в групата, разполага с достатъчно класа на определени позиции (особено в атака), за да се възползва от няколко шанса и да играе за резултат. За да стане това обаче, някой трябва да развали проклятието на Лукаку – или поне да го постави в резервите.
Като цяло от лявата страна на мрежата ни очакват поп блокбъстъри с непредсказуем сюжет. А какво да кажем за дясната страна?
Тук всичко е някак твърде асиметрично. На пръв поглед може да изглежда, че и тук има много силни отбори. Италия – действащият европейски шампион, Австрия – откритието на турнира, Холандия – отбор с големи традиции, Англия – отбор с невероятен потенциал.
Но нека погледнем откъм светлата страна. Италия стигна до плейофите в последния момент, след като откровено се провали в срещите си с Испания и Хърватия. Колко пъти Донарума е спасявал този отбор? Много. Колко шанса създава този отбор? Много малко. От онзи шампион на Италия не е останал почти никой, “скуадра адзура” вече е по-скоро голямо име, отколкото реална заплаха. И далеч не е факт, че в 1/8 ще може да премине силната опитна Швейцария.
Холандският национален отбор сега има приблизително същия проблем. Има плашещо име на националния отбор, но зад него няма нищо мегаопасно. Защитата редовно се проваля дори с ван Дайк в състава, а в атака няма пълноценна звезда, която да поведе останалите. Депай и Вегхорст са майстори, но не са от най-висока класа. Гакпо, Фримпонг и Симонс са талантливи, но все още не са способни да обърнат развоя на събитията. Едва ли Румъния ще има трудности, но тогава всичко може да се случи – от достигане до финала до безславно отпадане.
Австрия е приятно изненадващ “тъмен кон”. Те оставиха приятни впечатления в групата и със сигурност ще се погрижат за нестабилната Турция, но никой не очаква Рангник да спечели турнира. Въпреки че могат да се конкурират с холандците на четвъртфиналите – особено след като вече ги победиха в групата.
А Англия вероятно е основният печеливш от настоящата ситуация. Можем само да съчувстваме на тези, които са гледали поне един мач на “Трите лъва” в груповата фаза. Но Саутгейт не се интересува от епитетите относно стила на игра на неговия отбор, главното е да спечели сериозен трофей и да прекъсне английското проклятие на големите турнири. Стратегията не се е променила от много години – Гарет ще го направи в най-предпазливия и сигурен стил. Англичаните са се научили да реализират предимството на класата си, когато се налага, а частта от плейофната мрежа, в която се намират, насърчава максимално този подход.
Едва ли англичаните ще имат трудности със Словакия, тъй като на четвъртфиналите могат да се справят с Швейцария и Италия. На полуфиналите те няма да се изправят срещу отбор, по-силен от Холандия. Решителният мач в Берлин е различна история.
Изглежда много вероятно в плейофите да станем свидетели на коренно различни подходи от различните страни на мрежата. Отчаяни схватки от страна на гигантите от една страна и вяло пълзене напред от страна на един от основните и критикувани фаворити, които просто имаха малко повече късмет от останалите.
